В нашето всекидневие се ползват две думи, свързани с вътрешното изграждане на жилището – „обзавеждане“ и „интериор". Те имат почти еднакво значение. Под „обзавеждане“
обикновено се разбира набавянето на необходимите вещи за битово удобство. Обзавеждат се стаи, кухни или перални помещения. За обзавеждане се поръчват или купуват мебели, килими, уреди и т. н. Но при никой от тези случаи думата „обзавеждане“ не може да се замени с думата „интериор“. Тя се прилага едва тогава, когато чрез вещите в хармонично единство е изграден ансамбъл, съзвучен с душевността на обитателя. Поради това трудно може да се отъждестви с думата „интериор" стая със старателно подредени, но несъвместими по форма и цвят мебели и покъщнина. Хилядолетният човешки опит е натрупал вече представи за вида на най-удобните за всекидневието пространства и вещи. Безспорно, в тази насока има много възможности, а те зависят както от стойността на вещите и възможностите на отделния човек, така и от неговите познания за същността на интериора. В последна сметка удобно може да се седи и на твърда, и на нека мебел. Пълноценно може да се спи и на обикновено, и на двойно тапицирано легло. Стените създават приятно обкръжение и с текстилни тапети, и с постна боя.
Проблемът става многократно по-сложен, когато се опитаме да преминем от обзавеждането към интериора. Въпросите са много: Какъв да бъде интериорът? По-интимен или по-представителен? По-жизнерадостен или по-сдържан? Със съвременен характер или в някакъв стил? С по-едри или с по-дребни мебели? Кое съчетание от форми и цветове подхожда на нас, на нашето семейство, на нашите характерни навици? А красивото? Пред него са така различни. Една картина или тапет подхожда за една вещ може да се приема с възхищение, а ползвана неуместно — да предизвиква снизходителна усмивка. А постоянни ли са критериите за тези оценки? Не смяташе ли европейската цивилизация само преди столетие идолите на Африка и Америка за варварски, за да ги приема сега като и куство, което има свое място и в съвременния интериор? Колко често чуваме критични бележки за неща, които ни харесват или не харесване неща, които авторитетно ни се препоръчват? Поредицата от подобни въпроси е дълга.
Защото и проблемите на интериора са достатъчно сложни. А погрешните решения не могат да се оправдават само с липсата на средства. Не само средствата, а сигурните естетически критерии са от решаващо значение при подбора и съчетанието на пространствата, формите, фактурите и зветовете. Само чрез тях естетически и технически необвързаните един с друг предмети и вещи могат да се превърнат в онази хармонична съзвучност на човешкия дух, каквато е жилищният интериор. Без това единство и най-скъпите и красиви вещи в едно жилище могат да изглеждат като в магазин, склад или в хранилище на скъпа колекция. Как да се достигне до това единство? Безспорно, за да бъде пълноценен един интериор, той би трябвало да бъде преди всичко функционално целесъобразен. Но във всекидневието си човек не се нуждае само от техническата логика на удобството. Тя трябва да бъде облечена в образи, които да формират неговото настроение, да будят въображението му, да му създават стимули за живот, да му помагат да почива и емоционално да се разтоварва. Целта е ясна, но за нея няма проправен път нито от кратки и ясни правила, нито от безпогрешни съвети. Лесно е теоретично да кажем, тя ще бъде постигната, ако един интериор е искрен, целесъобразен и хармоничен. Но в практиката тези понятия придобиват най-различен смисъл. Един от пътищата за добиване на по-голяма сигурност е усвояването на историческия опит, познаването на основните изисквания, които обуславят сполучливото съчетание на формите и цветовете и преди всичко подчиняването им на личния усет за красота и целесъобразност. За съжаление, точни сведения за характера и настроението на интериорите в жилищата от близкото минало са сравнително малко, а от далечното почти липсват. И това е обяснимо. Стремежът към приятна домашна обстановка се проявява едва след като бъде осигурен поне минимум от материално благоденствие. И за да достигне благоденствието до обикновения човек от нашата цивилизация, бе необходим обидно дългият период от близо 10 000 години. Това не значи, че интериорът не е съществувал през всички етапи на човешкото развитие. Той се роди в храмовете - култовите земни жилища на боговете, разви се в дворците — жилищата на техните представители на земята, премина през претенциозните домове на аристокрацията и буржоазията и от техните висини се спусна и обхвана днес милиони обикновени жилища. През това време представите за неговите цели, характер и средства за изграждане непрекъснато се изменяха. Интериорите ставаха ту скромни, ту пищни, ту строги, ту дръзко самохвални, ту бъбриви, ту мълчаливо сдържани, винаги различни, но винаги притежаващи нещо общо — основните принципи за хармонично обвързване на вещите, формите и цветовете. Познаването на тези принципи е единственото и задължително условие, което помага да се изгради сполучлив жилищен интериор. Приятната домашна обстановка е цел, която съпътства живота и на всеки български гражданин. На нея всеки посвещава голяма част от своето време, сили и средства, в нея влага цялото си творческо въображение. Но много често, когато всички мебели и вещи са заели местата си, едва тогава се вижда, че търсеният ефект не е постигнат. И тогава неудовлетвореността пита: Защо? Какво е трябвало да се направи? Незабележимо, но всекидневно ние попълваме своите познания за форма и цвят при облеклото. Информацията за него е навсякъде около нас — и на улицата, и на работното място, в увеселителните заведения, на екраните на киното и телевизията. И въпреки това не рядко и с облеклото се греши. За разлика от облеклото безбройните постижения и грешки на интериора са затворени зад дебелите стени на фасадите. Масовата литература по неговите проблеми е също още" недостатъчна. Интериорът не може да се купи и „в комплект“. Той винаги е съчетание от неповторимо свързани с живота на човека вещи. Така че насочените към него въпроси с какво и как да го постигнен са имали и ще имат само конкретен, личен отговор и са следствие до голяма степен от личната информация.
